Исках те, обичах те, виждах те във всеки друг. Макар че беше далеч, мислех само за тебе, но нещо се случи... Събудих се! Събудих се и прогледнах. Съзрях неща, които съм се правела, че не виждам...

Плаках, когато забрави рождения ми ден... плаках, когато в най-трудния ми момент, ти не беше до мен, за да ме подкрепиш... плаках, когато помисли, че аз съм запрашвала приятелката ти. И още, когато ме нарече лъжкиня и ме напусна, само защото не искаше да си отвориш очите за изневерите й. Плаках, когато ми наговари онези мили думи, който впоследствие се оказаха измамни... Е стига толкова! Имали сме и хубави моменти, но тези, който ме нараняват са повече. Хората са казали: ''Да обичаш чрез писмо е като до ближеш захар през стъкло". Аз усетих горчивия вкус на стъклото, а до захарта няма и да стигна. Но не искам повече сълзи заради тази любов. Все пак това са най-хубавите ми години и искам да ги изживея пълноценно - с купони, любов и емоции. И никой няма да ме спре! Дори ти!