Приятел на Вечността

С ден съм остарял,

захвърлям стари одежди -

лек спомен от миналото.

Не трупам вече тегоби,

вързопа развързах от гърба,

олекна на умореното тяло.

Надежда в искрица притаена,

не трепвам от полъха и огнен -

усмивка на истинско щастие.

Мислех, че съм робинче,

родено в просяческа немота,

а другар ми стана свободният гений.

Умората стихва и ден подир ден,

живея в миг за момента споен,

приех сегашното време за вечност.

Безкрайността е моята Майка,

най-малкото нещо - моят Баща,

родея се с всеки с Любов.

В молитва откривам, че всичко съм -

изпълнил пространството във безкрая,

спасен и спасител съм и спасителен пристан.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf