ВСЕ СИ ТИ...

И дъжд, и слънце, и луна, и вятър...
Каквото да погледна - все си ти,
дошла да украсяваш моя шатър
със своите вълшебни красоти.

И хляб, и вино, и медът, и чаят...
Каквото и да вкуся - все си ти.
А устните ми все така желаят
дъхът ти, който приказно дъхти...

И мрамор бял, и бляскава коприна...
Каквото да докосна - все си ти.
Не могат мойте длани да изстинат,
когато твоят огън ги пламти.

И път, и връх, и бряг, и свод лазурен...
Където и да тръгна - все си ти...
С нозете си към тебе ще се втурна,
покой не дал на своите пети.

И ангел, и звезда, и извор чуден...
Каквото да сънувам - все си ти.
И как тогава да остана буден,
за теб в съня ми щом блестят врати...

И болка, и копнеж, и радост чиста...
Каквото и да мисля - все си ти...
Една любов от хиляди мъниста.
Мечта, родена с хиляди мечти.

(От "Сбъднати предчувствия")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf