Време...

В един дъждовен ден, ти бе спряла - там до мен,
приказваше ми нещо на уше - уви, не чувах аз, умрял бях аз за теб.
Ти търсеше ме под дърво и камък да чуеш моя глас, моя допир, моя аромат,
аз тръгнал бях надалеч от твоите мечти.
Ще дойде ден и два, ще искаш всичко да е пак както преди,
но я няма тази искрица която поддържаше жарта.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rosendvd
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-16 г.
прочитания: 60
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7279
   Автори: 1946
   Произведения: 42522
   Съобщения: 169896
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59220
   SMS-и: 762
   Снимки: 4436