Писък в ляво
Как искам да отвържа каишите на ръцете си
и към тебе да се спуснат като бясни кучета.
Да махна капаците на очите си,
пък макар да ослепеят от блясъка на
твоята усмивка.
Ще хвърля наморника далеч, за да мога
да поема с устни
всеки сънтиметър плът.
Ах, колко искам да го сторя, но спира ме
преградата, деляща миналото с днешно време.
И оставям спомените мъх да хващат,
а за себе си отнасям
онзи писък вляво.