Засипахме със сажди ореолите, сърцата си затворихме в кафези. Превърнахме мечтите си за полет в модерно производство на протези. И стана невъзможно да откриеш човека зад огради и панели. Едва-едва останали са сили да отстоиш най-близките си цели. Рисковано е даже да се влюбиш - сегашната любов се консумира. Защо да се обричаме на бури? Защо ни трябва лозе на баира? Но някога, в една добра неделя ще кацне бяла врана върху жицата. До този ден дано да оцелеем! Или поне - да срещнем очевидци.
