По тихите алеи скита светлината

Тихо е. Отиваш ли си вече?
Даже вятърът във клоните замря.
В носталгични дрехи се облече
паркът. Привечер е. Синева.

Още ми е рано да ти кажа
толкова неказани неща.
Тези драми толкова ги мразя,
а и ти мълчиш си. Затова

просто те целувам.Птица в полет.
Тръгвай вече. Аз ще поседя.
Ронят се цветчета.Късна пролет.
Отминаваш.Чувствам в мен вина.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-04-16
прочитания: 104
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7362
   Автори: 1980
   Произведения: 43697
   Съобщения: 185976
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61855
   SMS-и: 778
   Снимки: 4582