В подножието...
Шумят зелените треви,
усещайки дъжда.

Бодливи храсти
сочат към небето,
разтреперани...

Вървя по хребета.
И пак дъждът вали,
със сдържана тъга.

А облаците сиви
тътнат над върха
изнервени...

Летят орлите.
Точици в безкрая...
Търсят слънце.

А аз отново
скитам по пътеките
и търся теб.

По твоите следи
вървя, с копнеж и болка.
И творя лицето ти...

Пролука диря
в завесата от мрак,
жадувайки небе.

Изкачих върха.
Погледнах отвисоко
сътворението.

И те намерих там...
В росата и дъжда,
и хоризонтите.

Достигнах истината сам.
Отпих от тишината
малка глътка разум.

И те забравих...
Слязох в долината
и започнах отначало...

Игра и кръговрат.
Безкрайно претворяване.
И търсене...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: WhiteHart
раздел: Лирика -> Миниатюри и източни форми
публикувана на: 2008-04-16
прочитания: 161
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7754
   Автори: 2107
   Произведения: 49070
   Съобщения: 223905
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73800
   SMS-и: 809
   Снимки: 4970