|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ЖИВОТЪТ СИ ОБЪРНАХ НА ЧАКАЛНЯ
Животът си обърнах на чакалня,
а все не идва моят син експрес.
Пристигат, тръгват, знайни и незнайни...
И купища писма, но без адрес.
Билетът ми отдавна е просрочен.
И невалиден. Скъпият билет...
Не тръгват в обещаната посока
ни автобус, ни влак, ни самолет.
Да тръгна пеш... Къде? Не зная вече.
Чакалнята е пълна. Душно, пот...
Все същите лица и тая вечер.
И шанс за път - хиляда към едно.
Там някой бърза... Може би пристига
за него дълго чаканият влак...
Да можех да си кажа някак "Стига!",
но как да кажа... Просто, няма как.
И чакам, чакам... Никога не свършват
посоките за всекиго от нас.
И вярвам, и почти след миг, ще тръгна...
Кажете ми с добро "На добър час!".
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: saveladi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-16 г.
прочитания: 82
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42748
Съобщения: 179825
Лексикони: 1842
Коментари: 59650
SMS-и: 763
Снимки: 4484
|
|
|
|
|
|
|
|
|
