Приказка

Като омагьосан сън

изпрати при мен мечтата си -

приказни феи бродят вън,

а аз съм нежната принцеса...

Думите ти нежни ме обгръщат -

вълшебен танц на чувства.

Даже мислите ти ме прегръщат,

дали да се отпусна...

да потъна в тъмното на очите ти,

да оставя там тъгата си

и да танцувам под звездите,

докато времето е спряло...

А щом слънчевият лъч възвести

края на приказката ни

аз може би ще се попитам -

моята "магарешка кожа" къде е -

свалих ли я, или се срастнах с нея?!

написах отговор на този прекрасен стих, който ми посвети  мой приятел:

Като на сън....

Аз ще идвам внезапно като насън-

развълнуван,но не разтревожен

Ще събличам на прага другият си живот,

сякаш е омагьосана кожа.

Ще поискам часовниците да спрат,

ще танцуваме заедно под звездите

и с очи,премрежени от тъга

ще потъваш в тъмното на очите ми.

А когато първият слънчев лъч

във прозорците заиграе

като бяла птица ще отлетя

от затоплената ти стая,

ще се върна в другият си живот,

в омагьосаната си кожа

и ще мислиш : трябва да е било сън,

реален до невъзможност...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf