КОГАТО си ДАЛЕЧЕ...

Звездичке моя ненагледна
защо не си до мен сега?
Защо когато те погледна
виждам цялата ти самота?

Обградена от безброи сестри
ти едничка си самотна и тъжиш.
Недеи така за миг поспри,
че само времето ще натъжиш.

Така блестиш и ми навяваш
леко и от твойта самота,
а на утрото ще ме оставиш
пак да бъда аз сама.

Така поне сме двете.
обградени от безброи души,
но точно като ледовете
останали далече от мечти.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lpmp
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-16 г.
прочитания: 128
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42748
   Съобщения: 179890
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59651
   SMS-и: 763
   Снимки: 4484