|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ДИОГЕН
Ослепя Диоген, ослепя да се взира, не са му от полза дори очилата - ЧОВЕКА отколе с фенера да дири без бройка по щат и разбирай - заплата. Какъв му е кярът, та си търси белята? Другар ли по чашка, ортак ли за нещо? Търчи Диоген, не си жали краката само да зърне ЧОВЕКА насреща. Тук някой го ръгне, там някой го бутне, студува, гладува, съдират му ризата... И няма завършек безкрайното лутане - ЧОВЕКА наяве все тъй не излиза. Дали пък случайно не бърка посоката и търси ЧОВЕКА сред тия, на сушата? А виж, Диогене, поспри се при лодките, иди при рибарите и в тях се заслушай. Разказват - видели го - броди сред дюните и бил се похвалил - надушил е дирята. ЧОВЕКА навярно е бил помежду им и дори са се черпили с цаца и бира... Търси, Диогене! Търчи, Диогене! Морето бургаско отмива умората. Надеждата жива пулсира във вените, додето те има и бродиш сред хората.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: saveladi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-16
прочитания: 106
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7734
Автори: 2104
Произведения: 48783
Съобщения: 211809
Лексикони: 2295
Коментари: 73531
SMS-и: 806
Снимки: 4944
|
|
|
|
|
|
|
|
|