ДИОГЕН

Ослепя Диоген, ослепя да се взира,
не са му от полза дори очилата -
ЧОВЕКА отколе с фенера да дири
без бройка по щат и разбирай - заплата.
Какъв му е кярът, та си търси белята?
Другар ли по чашка, ортак ли за нещо?
Търчи Диоген, не си жали краката
само да зърне ЧОВЕКА насреща.
Тук някой го ръгне, там някой го бутне,
студува, гладува, съдират му ризата...
И няма завършек безкрайното лутане -
ЧОВЕКА наяве все тъй не излиза.
Дали пък случайно не бърка посоката
и търси ЧОВЕКА сред тия, на сушата?
А виж, Диогене, поспри се при лодките,
иди при рибарите и в тях се заслушай.
Разказват - видели го - броди сред дюните
и бил се похвалил - надушил е дирята.
ЧОВЕКА навярно е бил помежду им
и дори са се черпили с цаца и бира...
Търси, Диогене! Търчи, Диогене!
Морето бургаско отмива умората.
Надеждата жива пулсира във вените,
додето те има и бродиш сред хората.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: saveladi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-16
прочитания: 106
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7734
   Автори: 2104
   Произведения: 48783
   Съобщения: 211809
   Лексикони: 2295
   Коментари: 73531
   SMS-и: 806
   Снимки: 4944