Море от надежда

Аз се потапям в морето от спомени.

Болка напира в гърдите ми пак.

Вглеждам се в себе си и не откривам

гларуси късни да викат в нощта.

Други са хората, друго морето.

Есен е спряла на моята врата.

Жадни звездите се къпят в небето.

Злато посипват и в твоята коса.

Искам с ръка да докосна дъгата.

Както някога да полетя.

Листопада да спра до прибоя.

Майското слънце да доведа.

Нека да грее, да стопли сърцата.

Обич да пръска с лъчите безброй.

Перести облаци в миг да разсее.

Радостни птици в ята да летят.

Спомени, спомени не сте ми нужни!

Трябва да тръгна отново напред.

Утрото ново да срещна с усмивка.

Фара да свети и да ми дава път!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf