StihoveBG.com
Начало Творби Автори Клубове е-издания е-книжарница Истории Лексикони SMS-и Форум Чат Други
Начало

Наши приятели
Творба - информация

Обичам те!

Сутрин отварям очи и виждам теб. Ти си човекът, който внася светлина в мрачното ми ежедневие. Мъжът, който с усмивката си ми вдъхва живот.
Винаги си във сънищата ми и в мислите ми. Затваряйки очите си дори само за миг, образа ти е отново пред мен. Може би затова когато не съм с теб, обичам да стоя със затворени очи.
Обичам те! В теб аз виждам частица от себе си. Ти си моята опора в живота. Казвала съм ти го хиляди пъти и съм ти го показвала. Благодаря на Бога, че те има.
Обичам те, защото винаги, когато съм сама и се чувствам смазана от жестокия свят, ти ме караш да се чувствам най-обичаната на света. Беше с мен, когато си нямах никой друг. Беше с мен в моменти, в които "приятелите" ми се отдръпваха. Стоеше до мен и ми вдъхваше надежда, дори когато аз бях вече прекалено отчаяна за да я търся. Обичам те, защото продължаваш да си с мен въпреки, че хиляди пъти съм те наранявала.
Обичам те, защото ти си слънчев лъч, който прониза непрогледния мрак обгръщащ живота ми. Даваш ми от светлината и любовта си, дори това да значи да погубиш себе си за мен. Ти си единствения, който винаги намира доброто в мен, дори когато аз съм сигурна, че го няма. Вкарваш ме в правия път, дори и това да означава да поемеш риска, ти сам да кривнеш от него. Харесвам в теб, това, че винаги ми казваш истината, дори и да ме заболи от нея.
Любовта ти ми дава криле. Криле които никога не съм имала до сега. Вдъхна ми сили да мечтая и да вярвам в себе си и в мечтите си. Ти издигна моите пясъчни кули от щастие. Изгради ги песъчинка по песъчинка. Днес нищо не е по-силно, по-неповторимо и по-чисто от любовта ми към теб. Никой до сега не ме е карал да се чувствам толкова щастлива. Накара ме да осъзная,че живея в приказка.
Преди не вярвах в любовта. Но такава има, тя просто трябва да те намери. Преди се лутах из тунелите на живота, самотата се беше приютила в сърцето ми. Денят и нощта се бяха сляли в сива и безжизнена материя, която се увиваше около мен и вече беше започнала да ме задушава.
Сега се моля само да не те загубя. Да не ме лишиш от живота, защото да живея без теб е все едно да не живея. Моля се само да бъда същата. Момичето, което ти създаде. Усмихнатото, лъчезарното, обичаното и дараяващо обич момиче, което строи с теб своите пясъчни замъци от щастие.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: poli...
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2008-05-09
прочитания: 216
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
Вход

  потребител:
         парола:
                     

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика
   Потребители: 7364
   Автори: 1979
   Произведения: 43707
   Съобщения: 186904
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61903
   SMS-и: 778
   Снимки: 4572

За контакти За СтиховеБГ Права и задължения FAQ Дарения Блог
Bulgar-BG.com | Clix.bg - виж какво се случва | Far.bg - Новини и Блогове | Авто Обяви | Pic4e.net | Chukni.com | Любовни писма
Онлайн библиотека | Предавател.ком