Любовта пламти в очите ми, но не и в твоите. Сърцето ми тупти за теб, но не и твоето за мен.
Бих дал живота си само за да ме дариш с една единствена целувка, която ще ме погребе жив.
Любовта която всеки път ме подминава ме осъди да страдам, да се превивам в болката на отчаянието, което ме притиска всеки ден.
Усетих, че и ти си била наранявана и знам че не си виновна ти за моето страдание.
Знам че ако имаше избор щеше да бъдеш с мен, но сега смъртта ни прокле да сме разделени.
Гледам как всеки има любовта до себе си, а аз я нямам.
Питам се защо съдбата ме осъди на това.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ville_valo_brc
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-15
прочитания: 127
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7754
   Автори: 2107
   Произведения: 49070
   Съобщения: 223947
   Лексикони: 2310
   Коментари: 73798
   SMS-и: 809
   Снимки: 4970