Раздяла

Тази вечер е особено различно,

мълчание пронизва - сковаващата тишина,

дори листенцата отвън - 

говорят повече от нас сега.

Погледът ти в тишината съзерцавам,

но той отбягва моите очи.

Нима за нещо ти си гузен

и виновно тъй мълчиш.

Да, устните ти потреперват - 

те искат да говорят, да крещят,

позволи им - нека да го кажат 

и без друго ти мълчиш.

Очите ти - нима предават те и те,

усмихни се... аз разбрах добре - 

раздяла иска твоето сърце.

Сълзи, сълзи в очите ти - 

нима ти плачеш?

Но защо плачеш, кажи...

искаш да не ме нараняваш -

не, не се тревожи.

Ти рани сърцето ми, но не и мен.

Когато ти си идеш - мен не ще ме боли,

ти ще си тръгнеш с моята болка и с моите сълзи,

не ще оставиш нищо лошо за мене,

защото си тръгваш със сърцето ми, помни.

Не, не се чувствай виновен - не си,

аз сама ти дадох сърцето си,

а сега то ти принаднежи.

Пази го, като спомен от мене 

и не ми го връщай така...

в него, дори място за мене няма сега.

Погледни го - и ще се видиш в средата,

ще усетиш как само за тебе тупти,

ти си смисълът чрез който живее - 

така, че добре го пази.

Краката ти... - нима вече искат да си ходят,

не се стеснявай, не мълчи.

Аз зная, че в живота не винаги така се случва,

когато обичаш, обичан да бъдеш и ти.

                                         
                                             Мария Станчева 08.11.2004

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf