Гласът на сърцето

Вървя на някъде, но на къде ли?...

Около себе си виждам много народ.

Поглеждам на ляво... - и ето я мама,

с усмивка ме гледа на невинно дете,

а до нея са седнали всички роднини

и някои плачат от радост дори.

От дясно гледам - толкова хора...

и всички с непознати лица.

Кои са тези?

Защо ли са тук?

А по-точно, къде ли съм аз?

Пред мен стои някой...,

щастливо ме гледа,

но кой е всъщност - не знам.

Защо ме гледате всички...,

съжалявам, но аз не трябва да съм тук.

Мамо, прости ми -

бъркате ме с друга жена,

аз не обичам онзи от среща,

друг е превзел мойта душа.

Мълчание...

Страхливи погледи блуждаят...

и всички навеждат глава...

Какво ви става, погледнете ме всички -

аз гордо изправих глава,

не мога да лъжа човекът,

който очаква да му стана жена.

... Вятър...

... Бяг...

... и всички остават далеч...

... минута мълчание...

... и отново сълзи...

Но почакайте, спрете! -

сълзите не са каквито бяха преди,

сега са спокойни, красиви дори.

Сълзи от смелост се стичаха по бузите ми.

Чувам глас...,

гласът на сърцето кънтеше в моите уши:

"- Бягай, бягай момиче -

ти спаси много души,

бягай - отивай при него,

той ще се радва да види отново твоите очи.

Ще бъде щастлив, ако отново му кажеш -

"обичам те, мили прости"."

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf