Потърси ме, любовно-кандилена.Аз съм цвете в самотно усое.Имам тъжна душа, обезсилена,и не зная надежда какво е.
Протегни си ръцете. По стръмнотосемена разпилях, и тревога.Чаках изгрев. Измолвах разсъмване.Тръпнех в болка за мъничко огън.
Пожълтяха листата ми клюмнали.И сланата копнежи попари.Не дочаках мечтите си лумналисред зорите на остри върхари.
Пак е нощ. И ме скрива мастилена.Неоткъснат - така те копнея!Потърси ме, любовно-кандилена!Нека в твоите шепи изтлея!
(От "Сбъднати предчувствия")