НА ЧАША ВИНО

Казваш, примирението е поражение
и че трябва да се боря до края.
Та цял живот от мене са вземали!
Как сега да се отуча да давам?
Да не ми пука, казваш... Прав си.
Бъдещето е на практичните.
Но кой от нас не мечтае за щастие
и на колко е отредено, питам?
Казваш - щастието се отвоюва.
Но воюваш с кого? Със себе си?
Щастието днес се купува,
а пък аз търгувам на дребно.
Не, защо, аз съвсем не отстъпвам!
Просто - се съобразявам с фактите.
Щом предначертан ни е пътя,
от какъв зор да си жулим лактите?
Цялата ми душа е в белези...
Да се боря - е празна кауза.
Научих се, за да оцелея
най-вече гърба да пазя.
Вероятно съм се родила късно,
или рано... В неподходящо време.
Дон Кихот в мен е възкръснал,
но доспехите му са в музея.
Казваш, реша ли да се преборя,
съвсем реални шансове имам.
Не, отказвам се с теб да споря.
Нека просто си пием виното...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: saveladi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-15 г.
прочитания: 106
точки: 20 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7279
   Автори: 1946
   Произведения: 42522
   Съобщения: 169896
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59220
   SMS-и: 762
   Снимки: 4436