Маскировки за износване

Като прикладите на пушки

парят пейките,

по морската градина нацъфтели.

Събират само думи на безполетни-

намразиха ги чайките с очите си.

А онзи труден пушек на умора,

залепнал на сергиите за балони,

е толкова наивен за събличане -

от писъка на някоя цигара.

И бързам

да пропусна обективите,

насочили дулата си за снимане

в гърдите на задъханото лято.

Албумите са чужди консуматори,

невдъхнали от устните на вятъра.

Ще ида там, където тишината

напук на побесняващото време

все още пази верния си облик.

Единственият град е по ъглите.

По тесните до прах, следморски улици.

По въздуха в улуците.

В балконите.

Особено в саксиите на балконите.

В цветята им, от жегата ухапани.

И само там, на тези гладни улици,

където се износват маскировките,

не се прахосва ехото на Варна,

по покривите чайките нахранило.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf