Жарава от буйни огньове постила земята и пари. Въглени, недогоряли озаряват лица на нестинари. Белите ризи раздират тъмата, а вятърът спира в косите развяни, все едно миг от сънувани рани.
Свята икона мълви в тишината. Небето застива в горещите стъпки, които говорят със Бога. Мигът е потънал във транс предсказвайки бъдеще с ритуалния танц, в който сякаш бели коне преминават през тучно, зелено поле. Орисия прелива в незабрава, с едно предчувствие за полет и жертвена клада.