|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ЕСЕННО
Октомври е. Морето е самотно.
Морето ме покани на кафе.
И ето - на брега сме вече трима:
рибарят, кучето и аз.
Вълните си играят с фризбито на кучето,
рибарят пуши
и очите му са като миди...
А аз забогатявам,
джобовете ми натежават от истории,
разказани от жълти, розови и бели камъчета...
Морето е изписвало върху им
каквото си е мислило през лятото.
Вълните шушнат,
измиват пясъка от ходилата ми,
и от душата...
Какво, че щом си тръгна
в обувките ми ще хрущят седефени парченца,
а във душата ще хрущи от спомени...
Притихва, здрачва...
Морето се приготвя да сънува.
По тясната пътечка между дюните
един след друг си тръгват кучето, рибарят...
Прибрал е фризбито на кучето,
а в кофичката му проблясва само влага -
той улова си върнал е в морето.
Накрая - аз
с джобове, натежали
от жълти, розови и бели камъчета...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: saveladi
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-15 г.
прочитания: 93
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42724
Съобщения: 178717
Лексикони: 1842
Коментари: 59588
SMS-и: 763
Снимки: 4483
|
|
|
|
|
|
|
|
|
