Мама се приготвя да пътува. Прилежно сгъва вехтите си дрешки... Къде ли ще ги облече и без това? В едно кашонче сбира младостта си, която на кого ли ще остави? Отделно - книгите, написани от други и пренаписани от нея в самотни нощи. Сбогува се с паяка в ъгъла, с пейзажа от прозореца, с мушкатото... И с внуците... Те вместо в нея гледат към вратата. Мама се приготвя да пътува. Ще я посрещнат с обич другаде, ала сърцето й ще плаче за връщане. Защото тук е коренът, от който всяко тръгване е болка.