В началото бе словото...

В началото бе словото...

(сънуваното ми виждане)

И той изкара своето тежко острие...

Пробождащата мисъл.

И прободе себе си...

Слънцето се сля със него.

Дъждът проплака със ирисите на орлите.

А змиите пропълзяха по остието и разсякоха телата си от подлостта

... да предотвратят неизбежното...

Той се превърна във сърце на новородено...

И затуптя...

И даде шанс за Нов Живот.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf