Вечен Мрак

Аз се намирам в мрака без твоята усмивка, която е единствената светлина и надежда, да така е сам, сам съм в мрака, но продължавам да вървя по моя обречен тъмен и безкраен път. Всъштност не бих казал, че вървя, аз пълзя, пълзя по моя безкраен тамен път с малка надежда, че все някога този кошмар ще свърши и аз ще стигна до сърцето ти. А ти? А ти любов моя стоиш в светлината и си с него, с него си, но внимавай, заштото не знаеш какви игрички играе той. А аз, аз ли? Дали пък не искам да бъдеш наранена, за да дойдеш при мен в мрака, да ми се усмихнеш и заедно да прегърнем светлината на идващия  ден, светлината, в която аз не вярвам, да, чу ме правилно, не вярвам, защото тя никога не се е докосвала до сърцето ми.

Но аз знам, прочетох го в очите ти ще си останеш с него, нали? А аз както винаги, си оставам сам в неизвестния  вечен мрак, без да знам накъде отивам, без да чувам нищо освен едно, неспиращия плач на любовта. Какво ли се е случило с мен? Винаги любовта ми се е смяла, а сега и тя плаче за мен. Какво ли ми се е случило? Само ти знаеш, а отговора, отговора ли? Той се крие вътре в твоето сърце.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf