Из гората страшна, пълзя.Студения вятър ме превзе.Изгубен в тихата самота.
Улици в дим се пропиляха.Потеглих към път без знаци.Скитам се в тишината.
А на рамо ми черен гарван.Рана в душата кърви.Тъй безнадежно се усмихва.