Само ти ми пращаш писъмца,
Съдба!..
Предпазваш ме от удари под кръста,
напомняш ми за силата на любовта...
Изпращаш ми поредния си дар -
цветя,
вълнуващи очи,
сърце пламтящо с жар...
Остави ни сами на странен сал,
да плуваме в спокоен океан...
безкрайно жив -
попил безумните мечти,
пенлив -
от прилив на любов,
ревящ -
от страст...
Тъй жадно слънцето телата ни прегръща
и всяка капчица любов в живот превръща...
И вкопчени един във друг си спим...
загърнати от нежни ветрове -
сами...
далеч от друг живот -
сами...
от ехидност, завист и фалш -
сами...
Целунати от теб, Съдба -
единствени...
или...
само една дъждовна сълза -
да не свършва това...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: maja
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-15
прочитания: 140
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7754
   Автори: 2107
   Произведения: 49070
   Съобщения: 223947
   Лексикони: 2310
   Коментари: 73798
   SMS-и: 809
   Снимки: 4970