Надежда

Когато ми се усмихна ти пося в мен семето на надеждата - надежда, която започна малко по малко да ме убива всеки ден. Убива ме защото тя бе фалшива и се превърна в голяма болка вътре в моето сърце. Твоята усмивка ме убива всеки ден, а аз си мислех, че тя ще бъде спасителна за мен. Какво да направя и аз сам не знам , за да бъдеш поне за малко с мен. Не искам пак да се провалям в любовта - тази любов, която идва - после си отива и оставя пусти нашите сърца. И сега, когато знам, че всичко е загубено, аз пазя твоята усмивка вътре в моето сърце и надеждата която носи тя дано да бъде поне малко истинска за мен и теб ...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ville_valo_brc
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-15
прочитания: 134
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45338
   Съобщения: 239750
   Лексикони: 2032
   Коментари: 67367
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653