ЕДИНСТВЕНИЯТ

Любовта на живота ми...

Любовта на сърцето ми...

Любовта на съзнанието ми...

Любовта на съдбата ми...

Срещнах те, за да те загубя завинаги,

иначе любовта ми не би останала вечна и истинска.

Никога няма да разбереш, колко много означаваш за мен.

Измина много време през, което си втълпявах,

че съм те забравила, че любовта ми е не е била

нищо друго освен детска игра.

Признай си и за теб бе същото...

Времето няма мисли, няма чувства.

То не знае що е любов,

затова е толкова безпощадно към нея.

Ако само за мъг, един-единствен миг почувства какво вълшебство е

любовта то би спряло за да и се наслади и възхити.

Бягам, тичам, летя, отдалечавам се от теб,

а виждам образа ти във всеки чужд образ,

срещам очите ти във всяка звезда, листо, цвете.

Навсякаде си ти...

А аз бягам от теб, задъхана, изнемощяла, ранена.

Ти си моята противоположност.

Но кое е това нещо, което ме влече към теб?

Отговор намирам само в очите ти, огледало на сърцето ти-

закоравяло, непукистско, но в чиито ритми искам да се влеят и моите.

Няма къде да избягам от теб.

Ти си навсякаде...

Ти си моята съдба,

несбъдната мечта и извор на болка,

но желана с копнеж.

Ти си ЕДИНСТВЕНИЯТ, който дори да ме убие,

Пак ще Обичам...ЕДИНСТВЕНИЯ...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf