ПЕДЯ ЧОВЕК-ЛАКЪТ БРАДА
Дай ми приказка, тате, за сън. Да заспа като къпан в кревата. Ето, тъмно е вече отвън и изгряла е нежна луната. Сине, приказки вече не знам. Сива проза чета напоследък. Блъскам яко - живот да ти дам, но не виждам да има напредък. Хайде, тате! Недей ме лъжи! Имаш приказки, скрити в торбата. За юнака добър разкажи, който смело пронизал ламята. Сине, тази проклета ламя, всичко здраво и чисто погази. Пъшка нашата тъжна земя, че го няма юнакът да пази. Стига, тате! Не искам това! Сънчо вече отдавна ме вика. И в невинната детска глава не наливай сега политика. Спинкай сине! И светла звезда нека носи в съня ти надежда! Татко-педя със лакът брада нова приказка в теб да нарежда... (От "Бакърена паничка")
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 15.04.2008 г.
прочитания: 124
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|