Приставам ...

Зове ме дълъг, дълго чакан път.
И вика ме едно небе огромно.
Широки улици опъват прашен гръб.
Предсказват моите следи бездомни.

Едно море за мене се прелива.
Миди ми изпраща - послания и сол.
Чужди стъпки безжалостно отмива.
И чака ме като моряк до кръста гол.

Ливади и поля разнасят клюки.
Шумят по-глъчно и от патешки ята.
Интригите си жънат, веднага сеят други.
Щурмуват ме и през деня и през нощта.

Планините се навеждат ниско.
Протягат склон към моята ръка.
Не ги познавам, а ги помня близки.
Приставам бяла - на снега сестра.

14,04,2008
Лили Павлова

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf