Знаеш ли днес изпитах огромното желание да ти разкажа моя априлски ден. Не не се чуди, не се случи нищо странно или пък невероятно, случи се така, че отново сетих се за теб и отново не успях да те забравя през целия ден.
Когато ми е тъжно или пък съм напрегнат от тежкото ежедневие, обичам да се разхожадам, но не онази бърза разходка по главните улици, а онази лежерната, бавната, по мокрия паваж, под едри капки пролетен дъжд. Онази разходка, която се струва лудост на много хора, забързали с черните си чадъри, да избягат от тъй нежния дъжд. Да и днес бе точно такъв ден, вървях по мокрия паваж, парите се издигаха и някак приятно ме стопляха, караха да разкопчая мократа дреха. Едрите капки дъжд се изсипваха, а аз вместо да бързам, вървях все по-бавно и се усмихвах, макар да ми беше адски тъжно, аз се усмихвах, усмихвах се на моят ден, на моят дъжд, на моят живот, усмихвах се на теб приятелко, само ако знаеш как адски много ми липсваш. Старите дървета пазиха под себе си едно две сухи места, спирах се за момент и сякаш исках да полетя, да се вдигна и да открия клоните, за да отпие градският асфалт от този мой априлски дъжд. Защо казвам мой ли, защото той днес бе мой, заплакох, а той заплака с мен, отми болката, предпази ме от хорската глъч, зарадва ме, искам моят дъжд, да стане и твой, искам да стане наш, искам... господи колко искам да бях до теб... спомняш ли си мечтата за малката къща в планинските склонове, за меките родопски одеала, за аромата на дърво и за буйния дъжд по дървените капаци, ето този дъжд бе днес до мен, знаеш ли ще чакам цял живот за тази мечта, моляте сподели я с мен...
И когато капките изтичаха от белия облак, отново мъката се насъбра в сърцето, молих се да вали, да вали и да не спира, но уви,спря... и всичко спря и мечтите и надеждите, и онзи стар автобус, и босоногото хлапе, всичко спря, огледа се и продължи, всичко продължи напред, всичко в този свят продължава и ти не спираш да ми липсваш...
Моят ден днес е някак странен, подарявам ти денят, дъждът и моята усмивка, отдай се на мечтата... Ти можеш, вдигни глава, погледни ме, погледни небето тази нощ... вгледай се, аз съм горе и гледам право в теб, в твоето сърце... липсваш ми, трябваш ми... УСМИХНИ СЕ, САМО ТИ МЕ ПРАВИШ ЩАСЛИВ!!! |
