ОТНОВО И ОТНОВО

Отново и отново,

и отново

се срещаме

след първата си среща.

Отново и отново,

и отново

изтръпваме, разтърсени от ток.

Залени от надеждата гореща,

събудено откриваме света.

Безсънно-радостни започваме прераждане,

под тихите напеви на нощта,

а времето послушно следва ритъма,

разтупкано изпян от две сърца.

Отново и отново,

и отново

светът ни пламва от едно докосване

и звездна светлина ни озарява

през облачната плътна пелена.

Откриване възторжено и сливане,

от красота роден първичен вик,

открехнат проход към най-шеметната истина,

и Вечност, концентрирана във миг...

Докосване, намиране, достигане,

създаване на ярък, чуден свят...

Ала върхът на пълното постигане

е крехък и обречен на разпад.

В спокойствието крие се начало

на края на искрящата любов.

И разминаването - малката раздяла,

капан залага ни коварен и суров.

С разумни, равнодушни катинари

заключим ли летящите души,

превръщаме се в двама много стари,

и времето безстрастно ни руши.

И затова - отново и отново

да се открием като първи път!

В докосване да се намерим ново,

с ръце да се помилваме и слово.

И пак за нас звездите ще горят!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf