Безмоторният
Безмоторният На мой приятел, който е инвалид Не плаче Безмоторният човек. Очите му са клюнове на ястреби, начупили прозорците за полет. Преди крадеше времето от него единствената жажда за любов с жените пожелани, но останали в часовника му - чужди за прегръщане. Единствената жажда за живот без ропот колеблив се съгласяваше. С погрешните твърдения на шефа си. С безвкусните костюми. И с прогнозите. Дори когато слънцето предсказано на тъмен дъжд в гърба му се изписваше. Сега се люби с всичките жени. На масите с най-белите покривки Остава дълго. Дълго пие вино - Най-нежното за глътка досега. От празните му джобове отлагано. Сега не стягат тежките костюми гърдите му, копнеещи море. Докосва бос огнивото на пясъка и после, в стара кърпена пижама заспива, на открито, под звездите. Не плюе Безмоторният човек молби за смърт от устните си каменни. Когато катинар заключи тялото, крилете се промъкват през ключалката.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: machkar
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 14.04.2008 г.
прочитания: 121
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 13 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )
|