Татко...

^{Живот суров. Тежко бреме.
Мъдрост натежава във косите ти.
Дошло е, татко, време
пред теб да коленича,
прошка да намеря във очите ти.}

^{Не искам думи. Нека помълчим!
Изречено е много. Все говорим...
Хора сме и ти, и аз, и понякога грешим,
но все един към друг вървим
и... вечно спорим!}

^{Но твоята дума как тежи!!!
Непоколебим, дори суров.
Ти пример си за всички и се слуша твоята воля!
Достоен мъж, за битки във живота винаги готов!
А колко те ядосвах...}

^{За прошка днес те моля...
Пораснах, татко... И по-добре от всеки знам -
в безкрайни грижи за всеки и за всичко
ти критикуван си и често - неразбран,
но в сърцето ти голямо и добро}

^{никой не погледна, не попита
за какво мечтаеш и през годините какво ти е било!
С теб ни свързва нещо истинско и толкова голямо...
... Та, нали съм като теб!
Без думи можем да се разберем.}

^{Погали ме с онзи поглед, татко и прости...
не можем времето да върнем,
нито разпиляното да съберем,
но заедно сме силни
... вътре в себе си ме потърси...}

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf