Пасторални мигове
заглъхват в
бяла радост
на сенки разцъфтели
в себе си...
Цветове раздиплят
старата постеля
и се носи дъх на
благо, старо щастие...
достатъчно.
Балканът ехото разнася -
през кошарите
и възлюбени ръцете ти
настръхват...
Изляла се е песента
и виното,
студената вода в реката...
Замлъкнали дърветата
приспиват птици
песнопойни -
в утрините чисти
дето рано преди
изгрев
гласове преплитат...
И как е леко под сенките -
забравили се дните...
И как е младо,
разлистено зеленото
в душите...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vivi_pd
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-04-14
прочитания: 225
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7754
   Автори: 2107
   Произведения: 49070
   Съобщения: 223905
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73800
   SMS-и: 809
   Снимки: 4970