ЗАСЛЕПЕНИЕ

Навехнахме си словото. От напъни
Единствено усмивки да ни връща.
Навеждаме глави. Пред „Неприятеля".
Но с вдигнати юмруци го прегръщаме.

Под ударите тъпчем страховете си.
Усмивките ни стържат на ръждиво.
А уж сме непринудени... Поети сме!
Раздаваме преписана учтивост.

Научихме се! Яркото ни спъва.
Пресвиваме очи. И плюем реплики.
Объркваме Високото със Дъно...

... Но чужд ни е просторът под крилете му.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf