ЗАРАДИ ДУШАТА МИ

Не ме докосвай с пръстите си жалки

и кал не хвърляй върху мен,

прегризано до кръв хриптейки,

приемам сетния си ден.

И бавно свличам се смалена,

обрулена от мерзост, нищета,

и окована във стремежи,

закриляна заспивам до врага.

И нощем пътищата разглобявам,

и всяка крачка аз платих,

наказах се да не прощавам,

на разума безумния триптих.

На съмване от себе си излизам,

прераждам се със първите лъчи,

изчиствам тинята, полепнала се стича,

в очите ми живеят бъднини.

Забързана, отново откроена,

от погледите пълни със наслада,

прибирам вечер пак смирена,

в душата живата си рана.

Сънуваш, че до теб ме има

и мислиш, че съм феята в прахта,

погубена от зверските инстинкти,

аз жива съм... В заблудата, ела!

В заблудата прибирай се потайно,

от нея направи сезифски свят,

разсичай себе си нехайно,

за теб не знам... но, аз живях...

14.04.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf