Ситостих

Дали ще си с коси червени
като кръвта във мойте вени,
нощта ли в тях ще спи навеки
или звезда без сън ще свети;

дали води кристални, чисти,
от ранна есен пъстри листи,
или черници тъмни, зрели,
очите твои са приели;

дали изпълва устни пищни
вкусът на сладко-сочни вишни,
или дъхът на роза дива
в стаена нежност ги обвива;

дали гръдта ти тежко пада
и пълни пазви с хубост млада,
или свенлива мекост кълни
в одежди фини ситни хълми;

дали си ти с ръце-дантели -
изящни, тънки, снежнобели,
или са те в резки и рани
като нивя за посев драни;

дали с нозе за модна сцена
била си щедро ти дарена,
или отмиват крачки къси
вълните морски във гнева си;

дали си с ум-бръснач и нрави
за пример и морално прави,
или греховна мисъл тласка
плътта ти смъртна в чужда ласка,

за мене важност как да има
зове ли теб сърце «любима»?!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf