тогава... някога...

някога -

след миг, когато

някъде

със теб няма да сме заедно

наистина,

но ще сме там и ще усещаме

по кожата си другото

присъствие, изписало със дъх

по слънцето

„здравей!"...

тогава... някога...

ще сме щастливи, че има ни,

един за друг,

че въздух дишаме един,

че общи са ни сънищата

и с думи простички -

безмълвно -

говорим си за туй, що

скъпо поотделно е за теб и мен

и споделеното -

прошепнато на ум и пратено по пощата

със вятъра

с адрес „за там, за теб"

достига до сърцето

мое/твое/наше

и в него влива се -

и диша с теб... за теб...

тогава... някога...

аз тук съм и те чакам

с вятъра... за мен

и ще ти пратя

себе си по вятъра...

тогава... някога...

сега...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf