крясък от срама

Крещя през стон удавена във сълзи,

крещя и плача без утехата желана,

крещя и моля само с мен да бъдеш,

крясък мил на любовта.

Утеха няма,

но за какво ни е тя,

когато сам в бездната пропадаш сам.

Красива бях, но есен е в мен...

Щастлива бях, но зима вей в душата...

в очите плам гореше свят,

а днес е пустош в мрак.

Сбърках знам, но не знам къде?

Срамна бях, но не разбрах защо?

Блудна бях и в грях горях

само за едно - за Теб.

О! Прости за дързостта да те обичам!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf