намерих днес... луна

Намерих днес... Луна

Лежеше на пътечка във гората -

голяма, кръгла, бяла, прашна...

Огледах се наоколо,

дали от джоба на онуй момче

със колелото, не е паднала...

„Хей, спри се! - викнах -

Нещо си изгуби!", но то не чу

и миг по-късно

от погледа ми скри се...

Наведох се и - затаила дъх -

във шепи трепетни я взех,

Как само се учудих,

че се побра в ръцете ми

(а бе голяма, както вече казах)!

Внимателно я поизтупах -

среброто лунно засия

и тя ми се усмихна...

(на лявата й мигла трепкаше сълза)

Твоя съм - ми каза -

намери ме и ти принадлежа..

Вече беше златна...

Повдигнах се на пръсти,

на небето я подадох

и то закичи я до своето сърце...

И...

стана... цяло...

и ме огря... Луна...

едно обещание, което дадох преди време... за една луна... :)

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf