сЕгА сЪм ПрОзРаЧеН

от нямата болка

в нямата стая,

нямо лицето сълзи.

издраскани кадрите

старата ролка усукват -

боли

и боли,

и боли!

цикъл затворен:

прозренията пламват

и ярко изгарят за миг.

последна цигара:

зелено мастило

запълва контури

на букви

в прозрачен стих.

.!.

сега съм прозрачен,

направо ме няма,

но черни са въглени

мойте очи!

... кой ме написа

със толкова грешки,

нека във ада гори!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf