Морето мързеливо се протягавсе още спят вълнителуната вече тръгна да си лягаслънцето промушва си лъчите.
Лодката самотна е на плажанейният рибар я изостависега не я поглежда даже,как може той да я забрави!
Нали те заедно мечтахаговореха си дълго, дълговълшебни миговете бяхадори да спореха ненужно.
И ето, тръгва тя последно,за нея няма бряг в безкраяще се изгуби някъде безследнои няма да се върне, няма!
Но ако някога след времерибарят в буря си я спомнитя ще доплува, ще го вземесърцето й любящо ще помогне.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------