Онова, незнайното, било е любовта

Силата пресели се в душата ми.

Днес съм силна. Повече от всякога.

Прекършена си тръгва и тъгата ми,

зазидала омразата в тревогата.

Лутам се навън по тротоарите.

Безпътна съм. И тиха в тъмното.

Оглеждам се встрани, в пейзажите.

И скитам под ръка с разумното.

Уж силна съм. Душата ми самотна е.

Забравила съм всички стари улици.

Пак вървя и търся все незнайното.

Липсващото в мойте летни делници.

Бавно силата от мене се изгуби.

Тръгна си. Потъна в самота.

Летят над мен любящи пеперуди.

Онова, незнайното, било е любовта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf