Нима и днес, в измислицата бях,
А истината... беше че съм тръгнал.
И думите, които разпилях
показваха в какво съм се превърнал.

Една реалност, скрита във сълза,
потича под окото ми и пари.
Нима парите, бяха с имена
на истинските, верните другари?

В душата ми е волтова дъга.
Потича ток в кръвта ми. Празни вени.
Сърцето ми напълнено с тъга -
Това ли е останало от мене?

Така света, докрай не се върти.
Едната му половина - вечно тъмна
и аз така... с половина от лъжи
ще си замина... и не ще се върна!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lamarin
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-04-13
прочитания: 161
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7754
   Автори: 2107
   Произведения: 49070
   Съобщения: 223905
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73800
   SMS-и: 809
   Снимки: 4970