21 грама
Бяла, остра ос си играе на случайности. Една прашинка във небето - рее се… Трябва да изпълни своята цел. Днес небето е красиво - целта се крие зад Слънцето. Една звезда открих - открих част от себе си. Ето я целта… Планинската верига е тъмна и безсмъртна… … и се къса точно там, където най-боли… Една душа си тръгва, а мъртвилото пълзи. На раните пораснаха криле… и излетях със тях… Миналото продължава да кърви - аз ли бях… Грам от мен си тръгва… Грам от мен си тръгва и сега… Усещам как потъвам в полет… Усещам липсата да усещам… И кацна птица! Точно тук… птица с падащи пера… Виждаш ли перото как тежи? Грам от мен превръща се в перо… Грам по грам. Перо по перо… Птицата излетя към тъмната планинска верига и се изгуби, точно там, където най-боли… Тогава оста се заигра със следващата случайност. Случайността, че четеш това писмо, написано с последното перо, което ми остана… от Птицата
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: karlos
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-13 г.
прочитания: 87
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
