Изморен

Потънал във мъглата, чакам своя ред
а хаотични мисли гонят се в безкрая.
И нещо ми нашепва "Продължаваме напред",
но как да продължа - това не зная...

А мислех, че е лесно, вярвах в правилата
и вършех всичко със сърце и мисъл.
И пробвах да летя, но оковаха ми крилата.
Останах на земята... Няма смисъл...

Не мога да летя, притиснат във тълпите,
обвързан с всеки в сложни отношения.
Изчезват в хаоса, объркани, мечтите.
На тяхно място раждат се съмнения.

Жадувам за естественост и простота,
да чувам песента на вятъра в листата.
Жадувам за студена изворна вода
и търся свежата прохлада на гората.

Хармонията е в природата, навън,
и свързани в едно - небето и земята.
Пробуждам се... Като от зимен сън.
а щастието идва само в тишината.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: WhiteHart
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-12 г.
прочитания: 108
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42450
   Съобщения: 166444
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59089
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404