|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Мираж
Идваш в мрака тихо,
като кратък блян сърцето ми връхлиташ,
а аз отвръщам плахо
на любовта, която охолно ми предлагаш.
Това е подозрително.
Убедена съм, че няма дълго да си с мен,
а така е мъчително,
когато моят свят до основи бива разрушен.
Да повярвам ли? Кажи!
Нека наясно съм какво ме чака,
стига толкова лъжи.
Да се доверя ли на силуета в мрака?
Образ тъй примамлив,
обещава ми той красиви неща.
Но образът е мъглив
и бяга от светлината на свещта...
Да зная: лудост е това,
но всичко в мен крещи и ме раздира,
в ушите ми кънтят твоите слова...
Безумство е, но нека никога не спира!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: self_experiment
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-12
прочитания: 106
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7740
Автори: 2105
Произведения: 48906
Съобщения: 208405
Лексикони: 2302
Коментари: 73695
SMS-и: 809
Снимки: 4960
|
|
|
|
|
|
|
|
|
