Будя се!
С писък див нощта продирам,
обляна в сълзи от болка умирам.
Горя, треперя и проклинам,
кълна се и заклевам теб...
Светлината на деня ми,
тъмнината на нощта ми,
тишината на съня ми.
Милост прося и измолвам...
"Господи, смили се ти над грешния ми взор!"
Боли!
От неизплакани сълзи и казани въздишки!
От мигове неизживяни!
Мъко, дължиш ми всичкото това!!!
Върни ми силата на чувствата!